The Guardians of the Water

Приказка за Пазителите на водата Имало едно време една малка вълшебна капчица на име Капчо. Той живеел високо в планината, в едно чисто и тихо езеро. Водата там била прозрачна като стъкло, а около нея растели зелени дървета и цветя. Но Капчо имал важна мисия – да намери Пазителите на водата, защото усещал, че някъде по света водата страда. Един ден той тръгнал на път. В езерото срещнал една жаба, която веднага станала негов приятел. – И аз ще дойда с теб – казала жабата. – Водата е дом и за мен. Двамата тръгнали по една криволичеща река. По пътя стигнали до едно село и видели чешма, от която водата течала без никой да я използва. Капчо въздъхнал тъжно. – Всяка капка вода е ценна – казал той. – Ако хората я оставят да тече напразно, един ден може да не остане вода за никого. Жабата скочила и двамата затворили чешмата. Продължили напред и скоро стигнали до място, където реката била пълна с боклуци – пластмаса, хартии и бутилки. Рибките се криели между камъните, защото водата била станала мътна и мръсна. Капчо се натъжил. – В тази вода живеят животни – прошепнал той. – А хората са забравили да се грижат за нея. Тогава Капчо и жабата започнали да събират боклуците и да почистват брега на реката. Малко по-нататък те видели жадни растения, чиито листа били увиснали от жегата. – Някои хора поливат градините си с прекалено много вода – казала жабата. – А други места остават жадни. Капчо разбрал, че водата трябва да се използва разумно, за да стига за всички. Докато вървели, видели малка рибка, която плувала бавно и уморено в замърсената вода. Приятелите внимателно я преместили в едно чисто поточе. Рибката веднага оживяла и започнала да плува весело. По пътя те помогнали и на една мечка, попаднала в капан. – Благодаря ви – казала мечката. – Ако хората пазят природата, и животните ще бъдат в безопасност. Тримата продължили заедно своето пътешествие. След дълъг път най-после стигнали до едно място, където група деца почиствали реката и затваряли течащи чешми. Това били Пазителите на водата. Капчо много се зарадвал и им разказал всичко, което видели по пътя – за течащата чешма, за боклуците, за мътната река и за жадните растения. Децата го изслушали внимателно. – Всеки човек може да бъде пазител на водата – казали те. – Нужно е само да помним няколко важни неща: • да затваряме чешмата, когато не използваме вода • да не хвърляме боклуци в реките • да пестим водата, когато мием зъбите си или поливаме растенията • да пазим природата чиста. Капчо погледнал наоколо. Реката вече била чиста и бистра, рибките плували свободно, дърветата били зелени, а животните – спокойни. Тогава той разбрал нещо много важно. Водата е живот. Без нея няма реки, няма дървета, няма животни… и няма хора. Капчо се усмихнал и тихо казал: – Ако всеки човек пази дори една капка вода, светът ще бъде по-чист и по-щастлив. И оттогава всички, които чули тази история, помнели: „Всяка капка е безценна. А всеки от нас може да бъде Пазител на водата.“ От този ден нататък Капчо знаел, че истинските Пазители на водата не живеят в приказките… те живеят сред нас. И ако някога чуете как тече чешма напразно, спомнете си за Капчо… и станете Пазители на водата. Защото когато пазим водата, ние пазим Земята… а когато пазим Земята, пазим и бъдещето на всички деца.“