Потопете се в очарователна история за приятелство, знание и смелост! Следвайте група първокласници, които откриват магията на историята и се срещат с великите будители на България. Тази книга ще плени сърцата на малки и големи с посланието, че знанието е най-голямото богатство.
Приказка за будителите и вълшебната книга Имало едно време, в едно малко българско училище, група първокласници. Те били весели, любопитни и обичали историите на своята учителка. Един ден, точно на 1 ноември, тя донесла стара книга с кожена корица и златни букви. На нея пишело: „Будителите оживяват!“ – Деца, тази книга е вълшебна! – усмихнала се учителката. – Ако я отворим с добро сърце, ще се срещнем с хората, които събудиха България! Децата ахнали и отворили книгата. Изведнъж класната стая се озарила от светлина и… от страниците изскочил монах с дълга брада. – Аз съм Паисий Хилендарски! – казал той. – Преди много, много години написах „История славянобългарска“, за да не забравят хората, че са българи! – Ура! – извикали децата. – Ти си първият будител! След него се появил усмихнат човек с очила и книжка в ръка. – Аз съм Петър Берон, авторът на „Рибния буквар“! – казал той. – Благодарение на мен, децата научиха да четат, пишат и смятат. – А защо рибен? – попитал Иванчо. – Защото на корицата има риба – символ на знанието, което храни ума! – намигнал Берон. После изпод страниците изскочил сериозен мъж с револвер и сини очи. – Аз съм Васил Левски, Апостолът на свободата! – казал той. – Мечтаех за чиста и свята република, в която всички да са равни. – И ние мечтаем така! – извикали децата и го поздравили с ръце на сърцето. Тогава в класната стая зазвучала песен. Появил се млад поет с развята коса. – Аз съм Христо Ботев! – представил се той. – Пишех стихове, за да събудя сърцата на българите и да ги науча да обичат свободата! – Може ли да ни рецитираш нещо? – попитала Мария. – Разбира се – усмихнал се Ботев и прошепнал: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ Всички дечица млъкнали – сякаш времето спряло. А после – появил се благ, усмихнат чичко с брада и очила. – Аз съм Иван Вазов, народният поет. Аз писах за красотата на България, за нашия език и нашия народ. – А ние четем „Под игото“ с мама! – похвалила се Ели. – Чудесно, дете! Пази думите ни чисти и светли – това е най-голямото богатство. До тях се приближил още един старец – с книги под мишница. – Аз съм Неофит Рилски, учител и книжовник. Написах първата българска граматика! – казал гордо той. – Значи благодарение на теб можем да пишем правилно? – засмяло се едно момче. – Точно така, юначе! – кимнал Неофит. И тогава книгата заблестяла още по-силно. Всички будители застанали в кръг и казали в един глас: – Деца, вие сте нашите наследници! Когато четете, учите и пазите България, ние живеем във вас! Светлината бавно угаснала, а в ръцете на децата останала само една страница от вълшебната книга. На нея пишело с красиви букви: „Будителите не спят. Те живеят в сърцата, които обичат знанието.“ Оттогава първокласниците винаги празнували 1 ноември с усмивка, песни и книги в ръце. Защото знаели, че всеки, който учи, чете и мечтае за добро, е будител! Послание: Будителите са не само хората от миналото, а и всички, които днес ни учат, вдъхновяват и ни карат да обичаме България.
